Висше образование е самообразованието, а висше лечение е самолечението.

Водени от това разбиране, с този раздел от сайта ни искаме да предоставим на своите посетители възможност да се самообразоват с цел здраве и щастие. Само здрави хора могат да бъдат щастливи и само щастливи хора могат да бъдат истински богати. Според нас програмата за самообучение и самолечение е дълбоко заложена във всеки човек още при неговото появяване на Земята. Но не всеки човек знае за нейното съществуване и поради това не всеки човек я ползва. Ние искаме това да се промени. Ние вярваме, че здравето и знанието са достъпни за всеки, който търси и открие вътрешната си сила.

Защо мислим, че здравето е достъпно за всички?

Според нас Вселената се управлява от Съвършена Сила, която с точност до милимикрон и милисекунда е съобразила всички възможни взаимодействия на всички възможни равнища. Несериозно е да вярваме в твърдения, които ни внушават, че Земята и Луната, например, случайно се движат на това разстояние една от друга вече толкова милиарди години. Точната скорост на въртене на Земята, както и хиляди и хиляди други факти, които всекидневно наблюдаваме в своя живот, говорят за съществуването на удивителна разумност, на съвършена хармония в природата, в цялата Вселена. Тази красота и разумност никога и при никакви обстоятелства не може да се създаде „случайно".

Ние вярваме в съвършенството на нашето човешко тяло: В него има невероятна хармония и прекрасно и задружно взаимодействие на всички равнища. С други думи, Съвършената Сила, която е измислила всичко в тази разумна Вселена, преди да го материализира, не е предвиждала болести и невежество за хората.

Откъде са се появили заблудите и болестите?

Според нас Силата на Силите (Творец, Създател, Бог) е предоставила само на човека свободна воля, за да може човекът сам, чрез собственото си осъзнаване да достигне до пълното съвършенство, което е заложено в него като възможност. Точно тази свободна воля дава възможност на човека и да избере заблудата, а не истината, болестта, а не здравето. Съвършената Сила много ясно си е давала сметка, че щом всеки човек е свободен да избере да се откаже от това да е здрав и знаещ, това ще води в живота му до страдания. Според нас, Творецът ни е дал свободна воля, за да не ни заставя да бъдем щастливи и здрави.

Защо ни е тогава „свободната воля", след като ни носи и страдания?

Когато избираме между истината и заблудата, ние МИСЛИМ. Когато ние сами мислим, ние ставаме истински творци на своя живот. Когато получаваме наготово знанията за света в нас и около нас, ние НЕ МИСЛИМ. Творецът ни е дал свободната воля, за да изберем СОБСТВЕНОТО СИ МИСЛЕНЕ. Определяйки действителността само чрез самите себе си, ние никога няма да повторим страданията си, защото ще сме събудили най-голямата си сила: градивната и любяща своя мисъл. Болката ни кара да си зададем въпроса „Каква грешка допуснах, та сега страдам?" Здравето трябва да се заслужи! И да се пази! Свободната воля е най-добрата защита на нашето здраве.

Не заплашва ли „свободната ни воля" живота на Земята като цяло?

Според нас човекът има силата да унищожава и да се самоунищожава, но има и свободата да избере да не го прави. Щастието никога не расте върху гробове. То иска друга „почва". Ние вярваме, че заслужаваме прекрасната съдба на спасители на Земята и искаме да насочим свободната си воля точно в тази градивна посока. Творецът на този прекрасен свят много добре е знаел, че единствено човекът има свободата да избере както да цени предоставения му Рай и да му се радва, така и да не го цени и да го унищожава. Само човекът може да избере болестта и бедността, невежеството и заблудата. Но колко по-силен е онзи човек, който е преминал през тях и е преоткрил здравето и изобилието, безкрайното знание и истината!!! Онзи, който заварва Рая, може да го загуби. Но онзи, който е загубил Рая и си го върне, никога няма да го загуби отново! Може би за да бъдем вечно радостни и вечно да ценим всеки миг от живота си, понякога се загубваме и допускаме мрачни настроения?

Какво е според нас болестта (страданието)?

Ние вярваме, че всяка болест (страдание) има свой разумен смисъл и може да бъде преодоляна, когато открием точно този смисъл. Създателят ни „възпитава" чрез собствените ни избори.

o   Мислейки недостойни за нас мисли, ние програмираме неприятни за нас събития.

o   Чувствайки недостойни за нас чувства, ние даваме пълна сила на тези събития.

o   Изричайки недостойни за нас слова, ние отключваме материализацията им.

o   Извършвайки недостойни за нас дела, ние пряко поръчваме собствените си болести (страдания).

o   Болестта е честен начин да разберем истината за самите нас, която никой не смее да ни съобщи поради различни подбуди. Онова, което другите премълчават за нас, ни го казва точно нашето страдание.

o   Болестта е предпазна мярка срещу пълното ни самоунищожение (смърт).

Защо, ако замисълът на Вселената е съвършен, има тогава деца, които се раждат болни и увредени?

Идвайки на Земята, всеки един от нас заварва не само последиците от мислите и чувствата на хората, които вече са на планетата ни, но заварва и последиците от своите минали мисли и чувства.  Ако тялото ми умре в мига след като съм направил катастрофа, при която съм бутнал тежко друг човек с автомобила си, моята смърт няма да спре последиците от моето невнимателно шофиране. Човекът няма чудодейно да оздравее изведнъж в мига на моята физическа смърт. Той ще продължи да си страда. Хората от линейката, дошла за да помогне, няма да си кажат: „А, виновникът за катастрофата умря, значи сега не ни се налага да мислим за другия пострадал. Той сега ще оздравее, понеже другият пък умря." Моята смърт е последица от недостатъчно внимателното ми мислене по време на карането и тя не отменя страданието на другия човек. А то е последица от неговото невнимателно мислене. Ако той беше повече внимавал от мен, нямаше да го ударя. Когато се раждам увреден, това е последица от невнимателното мислене не само на моите родители, но и на самия мен. Но аз може би избирам това събитие, за да се науча на нещо градивно? Аз може би избирам това страдание, за да открия какви мои мисли е добре да променя.

Как така малките новородени деца имат мислене?Мисленето не е само логически- линейно, равнинно, едноизмерно. То е и емоционално-образно, пространствено, многоизмерно. Малките деца мислят още преди да се родят. Чрез своите чувства. Ние също го можем, докато не ни отучат „грижливо" в училище. Само че скоростта на мислене при малките деца е огромна в сравнение с нашата. Затова те толкова бързо отговарят на неприятните дразнители чрез плач. И също толкова бързо забравят неприятното и отговарят с божествена усмивка на искрената любов към тях. Докато ние „търпим ли, търпим", защото сме научени да „понасяме мъдро неудобствата" – всъщност сме дресирани да не вярваме, че заслужаваме най-доброто. А малките деца вярват интуитивно чрез всяка своя клетчица, че заслужават най-доброто и всяка дисхармония ги кара да бъдат честни: те надават зов за промяна, когато плачат. И прощават с усмивчицата си. Докато ние, мъдрите възрастни, не им внушим, че това е „глезене", „прищявка" и т.н. Ние не забелязваме при малките деца познатите ни „признаци на мисленето": „сериозна намръщеност", „забоден пръст в челото", „отворена дебела книга", „молив в ръка" и догматично отсичаме „децата започват да мислят едва към еди-коя си година..." Според нас е крайно време да се разделим с догмите, ако искаме да живеем щастливо.

Кой може да променя нашите мисли и чувства?

Нашите човешки мисли и чувства са вечни. Те остават да съществуват дори отвъд съществуването на физическото ни тяло. Затова само ние можем да ги променим. Единствено ние! Само ние мислим на собствената си честота на мислене. Никой друг. Ето защо само ние улавяме миналите си собствени мисли и чувства толкова ясно, като че ли са наши сегашни мисли и чувства. Самото време е мисъл! То е начин на мислене! Чрез осъзнаване ние можем да променяме времето! И да предизвикваме огромни положителни промени в цялата Вселена.Когато успеем да осъзнаем, че причината за собствените ни болести (страдания) е в самите нас, едва тогава си връщаме Силата. Болестта (страданието) е „превъзпитание" на човека-жертва в човек-творец! Ние сами създаваме радостта в живота си. Но и сами създаваме нейната противоположност. Зависи какво изберем. Ние избираме радостта.

Какво е за нас достойно за човека?

Според нас, за човека са достойни единствено здравето, щастието, изобилието, радостта, задружността, мирът, любовта, смелостта, прошката, разбирателството! Водени от тези мисли, ние избираме да спасим живота на планетата Земя, защото вярваме, че можем. За нас е достойно да мислим само такива мисли и да чувстваме свързаните с тях чувства. Изричайки тези слова, ние си даваме ясна сметка, че те ще бъдат последвани от достойни за тях дела.

Колко струва едно истинско лечение?

Вярно е, че парите сами не лекуват. Но и тяхната липса също сама не лекува. Затова, без да свеждаме отплатата само до пари, ние вярваме, че едно истинско лечение винаги има своята честна цена. Цена, която се измерва в осъзнаване и в пари там, където благодарността към лечителя е по-удобно да се изрази чрез заплащане с пари. Така нареченото „безплатно" лечение винаги струва много скъпо. Воден от мисълта, че „това нищо не ми струва", страдащият пропуска лечебните послания не само на лечителя, но и на самия лек (бил той лечебно растение или друго нещо). Истинското лечение започва от собствената благодарност към лечителя и към самия лек. Болен, който високомерно знае „повече" от своя лечител, не може да бъде излекуван. За него не е достъпна помощта нито на лекарите от официалната, нито на лечителите от алтернативната медицина, нито на аптеката на природата. Нематериалната отплата е искрената благодарност, но тя винаги има и свое материално изражение. Парите са само една от многото възможни форми на това изражение.

Как е било в миналото със заплащането на лечението?

Хипократ и хилядите подобни нему лечители не са били роби на парите, но и не са били роби на болните. Те прекрасно са знаели, че се лекуват хора, а не болести, което означава, че можеш да помогнеш на човек, който е готов да даде нещо истинско за своето оздравяване. И то болният първи трябва да даде. А не да чака друг да му даде. Те не са настоявали болният да дава пари или храни, но са знаели, че ако той сам не събуди собствената си сила да дава, не може да бъде излекуван. Затова така нареченото „заплащане" за лечението е лечебно най-вече за самия болен. Чрез него той си възвръща усещането за сила, за способността си да дава, да твори добро. Онези истински лечители, които са проявявали отрицателно отношение към „заплащането", всъщност са отхвърляли неблагодарността, която се опитва да се скрие зад едно показно заплащане. Всеки истински лечител е изключително чувствителен човек и може да улови и най-фините изражения на човешката благодарност, както и на нейната противоположност – неблагодарността. Чрез отказа от „заплащане" лечителят оказва нравствена защита на лечителското си изкуство срещу неуважението от страна на онзи, който проявява неблагодарност към него. Насила добро не може да се прави. Насила здраве не може да се връща. А там, където не се събужда благодарност, всичко е насила, дори и дишането.

Защо сме за платено обучение и лечение?

Според нас болестта идва, за да ни събуди от някаква самоизмама. Но това събуждане си има своята цена. С нещо е добре да се разделим, за да се пробудим. Дали ще се разделим с вредни навици или с ценни предмети, или с пари – това не е най-важното. По-важно е да дадем нещо истинско, нещо силно в този процес. Нашите оплаквания не са нищо истинско. Всеки може да се оплаква, но в това няма никаква проява на сила. Според нас проява на сила е да осъзнаем, че колкото повече даваме, толкова повече получаваме. Нали за истинско здраве е достойно да се продаде дори и къщата? В миналото е било точно така. Истински оздравелият човек ще си създаде нова, още по-хубава къща и нещо по-важно: в нея никой няма да боледува, защото старият дух на болестта ще си отиде. Докато болният се вкопчва в „нямането" („нямам здраве, няма сили, нямам пари...") никой не може да му помогне. Природата също не е „безплатна". Илюзия е, че можем да си берем колкото си искаме билки от природата и че това няма да има край. Всъщност истинското честно отношение към природните лекове – билките, минералите, животните, слънчевите лъчи, водите и т.н. – също включва в себе си искрената благодарност и грижата за благосъстоянието на самата природа. Онзи, който откъсне билка с мисъл за опазването на билковите полета, ще оздравее. Но онзи, който нехае дали отскубнатото от него из корен растение не е последното от рода си, няма да оздравее. За нас е дълбоко противопоказен и нечестен „безплатният" подход. Здравето изисква честна размяна. Размяната винаги се извършва най-напред в мисленето: „Искам да получа, но и искам да дам нещо достойно срещу това, което ще получа. Защото съм честен и силен човек и не искам да бъда никому длъжник." Ако вземам от човек, на човек ще дам. Ако вземам от природата, на нея ще дам. Вземане без даване не лекува. Разбира се, и обратното – даване без вземане, - също не лекува.